Надявам се всички вече разбраха, щото аз като малко дете не можах да не се похваля на всичките ми познати че съм ходил в Турция на екскурзия. Все пак реших да напиша нещо по въпроса и за тези които не са разбрали. Всъщност Пешо написа супер яко какво преживяхме там, какво видяхме и какво победихме(по скоро от какво бяхме победени), като може би умишлено не е споменал за интонацията с която говореше мнозинството от туркините които успяхме да чуем - тя варираше от леко закачливо, през еротично до откровенно перверзно. Накрая стигнахме до извода че проблема(доколкото е проблем) трябва да произтича от самия им говор тъй кат наистина почти всички така говореха. Неговия текст можете да прочетете тук:
http://psabev.blogspot.com/2008/02/blog-post_17.html
Снимките могат да се видят тук:
http://picasaweb.google.com/deadmaker/Istanbul2008
Дневника на Жоро :: Нов телефон | 22-Feb-08 at 4:38 pm | Permalink
[...] като трагично изгубих Blackberry-то си в Турция, ми оставаше само едно нещо което въпреки че [...]