Дневника на Жоро

Майка ми обичаше да казва тази поговорка когато бях малък и забравех да свърша нещо или не го вършех докрай и трябваше да го правя отново. Ето че днес сам си наложих буквалното значение на поговорката като наказание тъй като за пореден път си забвях ключовете за апартамента в офиса и трябваше да се връщам да ги взема. За разлика от друг път сега целия път и в двете посоки го вървях пеша и така изминах 10тина километра което освен всичко останало ми помогна да се освежа и да си прочистя мозъка. От друга страна теорията ми че физическата умора помага за добрата умствена работа се потвърди тъй като след като се върнах успях да свърша доста повече работа от обикновенно след уморителен работен ден. Може би трябва по-често да си правя подобни разходки - перфектни са като изключим неприятния факт че се потиш като за световно от тежеста на лаптопа на гърба.