Няма нищо по хубаво от чаша мурсалски чай в студен зимен ден, докато снега вали навън на големи парцали. Мурсалския чай е може би най-известния български чай след трапезния чай от лайка(маркиран понякога и като туристически) който масово се продава във всички знайни и незнайни магазини. Може би точно затова е почти задължително(поне за тези които обичай чая) да имат поне някакво количество в къщи. Самия чай е с много специфичен аромат, който в неприготвено състояние е доста силен и за някои хора неприятен. Аромат богат на сушена трева и цветя. Но на мен ми мирише на късното лято и ми напомня за времето когато бях малък и обръщах сеното на село(да да и аз съм от село както всички граждани). Като се приготви аромата остава също толкова силен, но малко поумекнал вече напомняйки ми на ранната есен със сладникав вкус и леки нотки на мента. Общо взето един от добрите чайове които съм опитвал и може би най-добрия за редовна трапезна консумация. Самия чай има освежаващо действие което е равно поне на някои черни чайове, а за търсачите на жълтини предлагам да прегледат следния линк:
{ 2007 12 16 }
Post a Comment