Дневника на Жоро

Тези хора полудяват. Тези хора изпляскват в собствената си глупост. Честно казано не мога да ги разбера, как могат да са такива идиоти в голямата си част. Но да разкажа какво всъщност се случи вместо да се чудя и опитвам да разбера чуждата глупост:

7.15: Луди удари по външната врата. Пробуждам се и гледам неразбиращо. Продължава се с ударите. Мисля си: “странно, това е ново”. Ставам обличам набързо някакви панталонки и тениска и се запътвам бавно и залитайки към вратата. Гледам продължава се да се блъска все едно е на живот и смърт. Мисля си: “мда, това наистина е ново”. Отварям и гледам невъзможното - съседката по един пенюар, с размазан грим замахва да удри по вратата. Като я видях и си помислих: “боже, колко мъка има по тоя свят, божее…”. Тя принципно е типичната блондинка - обръщайки си повече внимание отколкото на целия останал свят и с нея не съм имал никакъв контакт до този момент, освен няколкото пъти в които съм я мяркал в коридора бегло. Принципно не ме кефят точно този тип жени, но ко да я правя, наистина изглеждаше отвратително зле. Попитах я какво е, а тя къде през сълзи, къде през сополи започна да ми обяснява това което си спомняше от предишната вечер, колкото и малко било то: Ама то аз бях се почерпила.. а той ми взе телефона.. ти какво мислиш.. ама и аз съм доверчива.. а? какво мислиш? възможно ли е да ми е взел апарата.. ама аз се бях почерпила.. и по добре иначе и секс можеше да иска да правим.. а? мислиш ли че може да ми е взел телефона? ела ела.. да ти покажа.. ама то го няма никъде апарата.. така ми се пада като съм толкова добра с всички.. а? мислиш ли.. ама и аз нищо не помня.. така се бях почерпила.. а пък той… как се казваше от къде е.. не помня.. ама дали може да ми е взел телефона.. ама няма го апарата.. а? няма го апарата..

И слушайки нещо в този смисъл околу половин час, схванах че тя била поканила някакъв човек който изобщо не познавала, дори не знаела откъде е и какъв е, да се напият до припадък и на сутринта се събудила, вратата била отворена а ДжиЕсЕма и го нямал. Помоли ме да и звънна на нейния телефон(който логично беше изключен) и след това да звъня на няколко телефона за които си мислеше че може да е на човека който и е бил на гости. Някои от номерата бяха грешка, другите не бяха коректни, третите бяха изключени. След като определено ми отне огромно време и усилия да я убедя да се успокои че поне да я разбирам какво говори и след това да и кажа че в момента няма какво друго да направи освен да отиде в Мтел и да им каже да и спрат картата, тя пак се притесни и започна пак същото бръщолевене и започна много ама много да ме изнервя, накрая за малко да ме изкара мен виновен за станалото и едва ли не да и платя аз изгубения телефон. Писна ми извиних и се най-учтиво че съм зает и се прибрах в апартамента.

9.00: Тъкмо се бях приготвил да ходя към офиса и отново същото истерично блъскане по вратата. Как издържа и аз не знам. Отново същата мома, този път доста по спокойна и в по приличен външен вид. Започна отново да ме тормози да звъня на някакви номера, които “уж” били на госта и. Дори и така да е било, повечето бяха изключени. Отново взе да ме изнервя и да ме кара да ходя в нейния апартамент да и помагам да търсим телефона, като междувременно ми заразказва как била доверчива и на кой давала заеми, кой я бил обирал и постоянно ме питаше какво мисля. След като и казах поговорката “не е луд който яде баницата, а който му я дава” се съгласихме върху въпроса че все пак тя си е виновна. Това обаче не и попречи да ми обяснява още известно време разни неща за това че много я обирали и че е губила прекалено много телефони. Изнервих се, но си казах че е от шока от обира и я оставих да ми обясни всичко което искаше. Отпратих я след което се оправих за работа и тръгнах.

Направо се учудих на собственото си търпение.

Направо се учудих колко глупави са хората.

Разбрах защо се разказват вицовете за блондинки.

Напомних си защо не харесвам такъв тип жени.

Разбрах много клюки за почти целия блок в който живея от скоро и не познавам хората които живеят в него все още. Беше доста поучително.

И после след такава сутрин как да не си кажеш: “.. и колко мъка има по този свят боже…”