Един пост от стария блог, който бях помолен да сложа отново. Всъщност си мисля че няма да е зле да си прехвърля интересните постове от миналия блог започвайки с този за който бях помолен:
Странно е колко интересно е мисленето на човек. Това го разбрах като гледах шоуто 60 Minutes: Definining Google но си го доказах чак сега. В смисъл във въпросното шоу ставаше въпрос че Google имат проблеми с оптимизирането на търсачката така че да не поставя най-отгоре връзките с неприятните събития. Доколкото съм запознат тяхната машина работи на revelence тип - в смисъл колкото повече връзки има към даден сайт то той е по високо в класацията. Та понеже се оказва че към неприятни събития се слагат повече връзки, а Google не искат отрицателните неща да са най-отгоре те имаха този проблем. Хората обичат да си спомнят лошите неща, колкото и невероятно да звучи. Сега и аз като се позамислих в момента се сещам за доста кофти неща от миналото или по точно спомням си ги много по-ярко отколкото веселите неща. Да си спомня нещо хубаво ми отнема много повече усилия(разбира се всичко става много бързо но обективно казано…) отколкото да си спомнс нещо лошо. Най-вероятно всичко е защото все пак сме си животни(не в лошия смисъл а в биологичния такъв) и за оцеляването на групата е от жизненоважно спомнянето на неприятните събития или казано с думи прости: човек се учи от грешките си. Та защо въобще се задълбавам в тази тема. Вчера този дневник беше добавен на поредното място: Блога на Петър Събев, като описанието гласи:
Блог на един от първите ми студенти, на чиято курсова работа пишеше студентКА от I курс. После се научи да преписва като хората!”
Не не Съм обиден от това нещо, даже напротив развеселен съм, но е странно че точно с тази случка ме е запомнил. При положение че има толкова по приятни неща като бирфест, няколко партита с китари и песни, ходенето в София на специализация, а то пък точно с това.
Така и така е тръгнало поне да обясня как се получи цялата тази работа със студентКА-та. Пешо ми ръководеше курсовия проект в първи курс. Имахме да се напише някакво си приложение, аз бях направил някаква система с собствено разработена псевдо релационна база данни, едни дървета едни чудеСии.. ама никога през живота си не бях правил презентация(колкото и смешно да звучи. Интересен факт е че в университета офис приложенията се учат втори курс, а презентации се изискват в първи ама не съм аз този който ще съди програмата). Та оставих презентацията в ръцете на Мемо, докато аз обещах да му направя проекта. Речено сторено - всичко точно но се оказва че Мемо копирал моята презентация от на някаква бивша студентка като сменил само имената, а забравил другите работи. Така се получи смешната ситуация в която аз се оказах студентКА от първи курс. Извода: На вълка врата му е дебел, щото сам си върши работата…
Post a Comment