Дневника на Жоро

Отдавна се каня да направя сравнение на банките в България, тъй като повечето от нас се сбълскват всекидневно с тях. Ето и кратък списък на тези с които аз съм се сбъсквал. Ако някой иска да ме поправи или да ме допълни, нека заповяда в коментарите:

Централна кооперативна банка

Банката от която принципно съм най-доволен. Сбълсках се с тях съвсем случайно, в опитите си да си изкарам Visa Electron в няколко други банки, намерих лесната процедура в ЦКБ. Направо съм очарован от обслужването - служителките са приветливи и достатъчно услужливи. Когато съм бил там, никога не са ме карали да попълвам никакви бланки, да се подписвам на 1001 места, с изключение на тези които наистина се налага и така нататък. Дори ако си им достатъчно симпатичен и не им се караш може да изкараш и кафе.

Обединена българска банка:

Тази банка ме отказа още от входа. Първо беше препълнена, хора навсякъде мотаейки се без да разбират точно какво търсят. Охранителя на входа ме гледаше лошо и като го попитах за необходимото ми гише само измуча. С малко усилия и питане на три места намерих необходимата ми леличка която още с въпроса: “Възможно ли е да преведа пари по една сметка?” ми каза с кален педагогически тон: “Сядай и пиши момче”, при което така ми причерня че направо изхвърчах, притичах до съседната ЦКБ и за 40 стотинки повече направих необходимия ми превод, че и кафе пих.

Пиреус Евробанк

Общо взето охранителя отново не беше от най-учтивите, но поне ме упъти към необходимата ми банкерка. Направи ми впечатление че искат да се подпиша на много места и да попълня един формуляр който по принцип не ми се беше налагало, но какво да се прави. Важното е че ми свършиха работа на 2 пъти, пък и офиса на банката ми е на път към работа така че са доста удобни. Последния път имаха някакъв технически проблем, ще отида утре да ги нагледам.

Търговска банка “Алианц България”

Общо взето имах доста добри впечатления от банката, за времето което работих в ЕС Нет, тъй като това беше основната банка с която си имах работа тогава. Прави ми впечатление че не ги е еня много за физическите клиенти, по скоро са се фокусирали върху големите риби. Освен това имат някакъв особен проблем с персонала - или е прекалено малко или не е разпределен както трябва и винаги трябва да чакаш много за да ти свършат работа. Последния път въпреки голямото чакане, никаква работа не ми свършиха, тъй като след 1 час чакане ми казаха че трябва да чакам още 2-3 часа за да ме обслужат. Може би съм хванал кофти момент но е малко вероятно.

Unicredit Булбанк

Трудно е да префасонираш една ретро-социалистическа банка или по точно ранно-капиталистическа такава в модерна и добре функционираща банка. За момента са поели в добра посока, но не знам докъде ще го докарат. Още с влизането те обзема едно такова настроение, все едно си в една от онези фалиращи банки които бяха в началото на демокрацията. Обаче точно след 1 минута, вече се чувстваш в една добра като цяло банка. Този път не се наложи да ме напътва охранителя имаше бюро информация, въпреки че мадамата която седеше там, повече я интересуваше как си пили ноктите отколкото да ми помогне. Измъкнах и думите с ченгел, но въпреки това ми помогна. Принципно ползвах офиса който е бившия на Хеброс на главната в Пловдив, който е малко кофти организиран, но като чели точно в стила на старите банки. За да си свърша работа трябваше първо да се кача на третия етаж да попълня едни документи, след това да слезна на втория етаж да ми копират личната карта, след това отново на третия да допопълним документите да ми ударят един печат, след това отново на втория да ми удобрят превода, да се подпиша на няколко места, и да отида на касата, която за щастие е на същия етаж и след няколко подписа да си взема парите заедно с 1 тон хартия която взех от различните гишета. Въпреки това останах доволен, незнайно защо. Може би заради лекото носталгично усещане лъхащо от банката.

Тези хора полудяват. Тези хора изпляскват в собствената си глупост. Честно казано не мога да ги разбера, как могат да са такива идиоти в голямата си част. Но да разкажа какво всъщност се случи вместо да се чудя и опитвам да разбера чуждата глупост:

7.15: Луди удари по външната врата. Пробуждам се и гледам неразбиращо. Продължава се с ударите. Мисля си: “странно, това е ново”. Ставам обличам набързо някакви панталонки и тениска и се запътвам бавно и залитайки към вратата. Гледам продължава се да се блъска все едно е на живот и смърт. Мисля си: “мда, това наистина е ново”. Отварям и гледам невъзможното - съседката по един пенюар, с размазан грим замахва да удри по вратата. Като я видях и си помислих: “боже, колко мъка има по тоя свят, божее…”. Тя принципно е типичната блондинка - обръщайки си повече внимание отколкото на целия останал свят и с нея не съм имал никакъв контакт до този момент, освен няколкото пъти в които съм я мяркал в коридора бегло. Принципно не ме кефят точно този тип жени, но ко да я правя, наистина изглеждаше отвратително зле. Попитах я какво е, а тя къде през сълзи, къде през сополи започна да ми обяснява това което си спомняше от предишната вечер, колкото и малко било то: Ама то аз бях се почерпила.. а той ми взе телефона.. ти какво мислиш.. ама и аз съм доверчива.. а? какво мислиш? възможно ли е да ми е взел апарата.. ама аз се бях почерпила.. и по добре иначе и секс можеше да иска да правим.. а? мислиш ли че може да ми е взел телефона? ела ела.. да ти покажа.. ама то го няма никъде апарата.. така ми се пада като съм толкова добра с всички.. а? мислиш ли.. ама и аз нищо не помня.. така се бях почерпила.. а пък той… как се казваше от къде е.. не помня.. ама дали може да ми е взел телефона.. ама няма го апарата.. а? няма го апарата..

И слушайки нещо в този смисъл околу половин час, схванах че тя била поканила някакъв човек който изобщо не познавала, дори не знаела откъде е и какъв е, да се напият до припадък и на сутринта се събудила, вратата била отворена а ДжиЕсЕма и го нямал. Помоли ме да и звънна на нейния телефон(който логично беше изключен) и след това да звъня на няколко телефона за които си мислеше че може да е на човека който и е бил на гости. Някои от номерата бяха грешка, другите не бяха коректни, третите бяха изключени. След като определено ми отне огромно време и усилия да я убедя да се успокои че поне да я разбирам какво говори и след това да и кажа че в момента няма какво друго да направи освен да отиде в Мтел и да им каже да и спрат картата, тя пак се притесни и започна пак същото бръщолевене и започна много ама много да ме изнервя, накрая за малко да ме изкара мен виновен за станалото и едва ли не да и платя аз изгубения телефон. Писна ми извиних и се най-учтиво че съм зает и се прибрах в апартамента.

9.00: Тъкмо се бях приготвил да ходя към офиса и отново същото истерично блъскане по вратата. Как издържа и аз не знам. Отново същата мома, този път доста по спокойна и в по приличен външен вид. Започна отново да ме тормози да звъня на някакви номера, които “уж” били на госта и. Дори и така да е било, повечето бяха изключени. Отново взе да ме изнервя и да ме кара да ходя в нейния апартамент да и помагам да търсим телефона, като междувременно ми заразказва как била доверчива и на кой давала заеми, кой я бил обирал и постоянно ме питаше какво мисля. След като и казах поговорката “не е луд който яде баницата, а който му я дава” се съгласихме върху въпроса че все пак тя си е виновна. Това обаче не и попречи да ми обяснява още известно време разни неща за това че много я обирали и че е губила прекалено много телефони. Изнервих се, но си казах че е от шока от обира и я оставих да ми обясни всичко което искаше. Отпратих я след което се оправих за работа и тръгнах.

Направо се учудих на собственото си търпение.

Направо се учудих колко глупави са хората.

Разбрах защо се разказват вицовете за блондинки.

Напомних си защо не харесвам такъв тип жени.

Разбрах много клюки за почти целия блок в който живея от скоро и не познавам хората които живеят в него все още. Беше доста поучително.

И после след такава сутрин как да не си кажеш: “.. и колко мъка има по този свят боже…”

Не знам дали са си го поставили за цел, но в съвсем скоро време от тази компания ще ме докарат до нервна криза. Една от най-полезните функции които предлага портала им my.globul.bg освен пращането на sms-и, която така или иначе не ползвам, е онлайн фактурата. За жалост направих грешката да си извадя втора карта на мое име и разбира се, онлайн фактурата вече не работи. Зачетох се на сайта им каква е причината, но никъде не пишеше, затова разбира се обадих на поддръжката и получих лаконичния отговор, че ако искам да си виждам фактурата онлайн при положение че имам повече от една карта на мое име, то трябва да съм юридическо лице. Колкото и глупаво да ми се стори, приех отговора и отново се зарових из сайта им. След като вече знаех за какво горе долу да търся стигнах до следния текст: За да виждам всички сметки които са на мое име трябва да съм титуляр на сметка, като такъв въпреки че съм физическо лице(което е повече от очевидно), трябва да отида в офис и да се представя и да подпиша някакви нови документи(вече имам цяла купчина от Глобул) които да ме направят такъв(и съотетно да ми дадат парола за достъп за сайта). Не искам да питам защо не ми беше съобщено това когато така или иначе си взимах втората карта(но нали хората са казали че не трябва да ти е лесно ако може да ти е трудно), а още по малко ми се мисли какво ще става утре като отида в любимия ми офис да се разправям за това, както и за преминаването на друга по-висока Blackberry услуга. Сигурно пак ще има някакви луди нерви, викове и крясъци.

Преди по малко от 20 минути завърших трета книга от цикъла Колелото на времето. Не знам как ми се е измъкнало и не съм го прочел по рано, но вече си коригирам грешката. Както съм тръгнал за 12-те книги ще ми трябват малко над 2 месеца за да ги прочета и точно това смятам да направя. Всъщност все повече се усещам че напоследък предпочитам да се залисвам в четене отколкото да ходя в клубове или дискотеки. Единственото което според мен може да се сравни с четенето на фентъзи е нощна разходка в 2 през нощта след чаша горещ черен чай Даржелийнг.

Вече приех първите си гости през програмата за която Петър Събев ме запали чрез неговия блог.

В петък на гости ми беше един млад преподавател в университета в Истанбул, котйо беше много интересна личност и то не само заради своите 22 години на които е станал преподавател в един от най-големите университети на Турция, но и със самото си решение да живее и преподава там. Самия той каза че всъщност не го е планирал а просто е отишал там на разхотка чрез въпросния уебсайт и е решил да остане при неговия домакин за постоянно.

В събота пък на гости ми бяха 4 чужденци едновременно - принципно чаках 3 естонки които обикалят европа, но те се бяха запознали с един много симпатичен и доста умен германец в предишния им домакин в Солун, Гърция и бяха решили да дойдат заедно в Пловдив. Какво да ги правя приютих ги всичките, като естонките дъжаха да спят на терасата, сред природата - по техни думи били свикнали да спят сред дърветата и да ядят ядки. Самите момичета бяха много интересни като личности, някак си свободни от ограниченията на живота, но в същото време мислейки много трезво. Научих много неща за тяхната култура, а също така и за немската в близо 6 часовия разговор по време на вечеря, пък и си поупражнявах доста английския, като 2 дни след това продължавах да се бъркам говоря на английски. Както и да е, беше една много ползотворни петък, събота и неделя. Дори се сдобих с ръчно изработена гривна за ръка, подарък - сувенир от естонките.

От няколко месеца нещо статистиката към блога работи ужасно странно. Като цяло гледам в статистиката, 1-2 посещения на ден, което ми се стори ужасно малко, но си го обяснявах с рядкото писане, но днес реших да си направя малък експеримент в един свободен момент. Обновявам аз, ефект няма, обновявам, ефект няма. Чак тогава ми светна - при последното обновяване на темплейта съм забравил да кача кода на брояча във футера и това което съм гледал през цялото време в статистиката, явно е било някакви грешки. Сега вече работи наистина добре, ще я наглеждам за да видя как ще реагира на трафика който ще му пренасоча.

Днес преоткрих едно старо заведение в което може би ще започна да ходя в Пловдив. По същество не е нищо особено, но в последно време, в тая ужасна жега вътре си е направо един малък рай. Аз съм ходил известно количество пъти там, но едва днес разбрах колко красиво е там, сядайки с Астралката на едно точно определено сепаре точно в средата на заведението, при което светлината пада много интересен начин и е доста красиво, а пещерата е толкова хладна на фона на ужасните жеги навън че направо не ти се иска да си тръгваш. Ето и една снимка която направих днес от мястото което седях:

Тази вечер ми се наложи да портвам едно JS приложение под Safari(всичките машини на клиента са Apple Mac или MacBook) и използват Safari. Колкото и да е стандартен(W3C) техния браузър и колкото и красиво да рендва страничките, отново се намериха недомислици в JS рендера - въпреки че е с милиони класи над този на IE. Явно по необясними причини са изключили от списъка с позволените думи “length”. Аз често използвам тази променлива за да си изчислявам дали дължините са ми в определени граници(за скролери и странициране например) и съответно трябваше да променя кода на 10-12 места където го използвах. Това е малка цена за постигане на съвместимост, кофтито е че изгубих 3 часа докато открия проблема - първоначално прегледах презентационния код и най-вече td.innerHTML, с който има проблеми интерпретатора на IE(и който е в огромни количества в скрипта), но проблема се оказа в странното решение на Apple. Сега удовлетворен мога да легна да дремна 2 часа като награда.

С малко закъснение, но все пак мога да се похваля че от половин месец вече има живец в Blackberry-то. Отново олигофренията беше пълна, но поне този път се нае един човек който ми свърши работа. Евала баце, мерси за това че си свърши работата, а не като твоята колежка която 2 часа преди теб ми каза “Ааа няма да мога да ви помогна, но елате следобяд, той колегата ще дойде и ще ви обясни какво да направите.” По едно време взех да се психясвам че никой в тази фирма си няма представа дори за какво служи телефона. Какво пък не бива да работят в телекомуникационна компания.

Днес беше ден за обновяване на PHP библиотеките които ползвам. Не че самостоятелно бих се нахвърлил да подобрявам неща които ползвам и ми вършат добра работа, но така или иначе се наложи да тръгна да търся алтернативи, след като прекарах околу 2 часа с дебъгване на един доста сложен PHP/JS/JSON скрипт. Първо се оказа че Prototype-а на сървъра е стара версия и не поддържа JSON(те го въведоха в 1.5.1). След това си намерих грешка в скрипта за генериране на масивите - просто нямаше начин да не се объркам в отвратителната комбинация от масиви, хеш таблици, масиви, хеш таблици, роднина, полицай, роднина, полицай… Накрая се оказа че библиотеката ми за JSON(FastJSON) не се справя с въпросната крива комбинация и тъй като използвах последната версия беше явно че трябва да се търси алтернатива. Та така стигнах до Services_JSON от PEAR репозиторито което се справяше идиално с всякакви JSON стрингове, дори такива генерирани от FastJSON(самия FastJSON не се справяше с тях при сложни хеш таблици). Единственото кофти е че в момента трябва да използвам старите библиотеки наравно с новите защото ако тръгна да обновявам файл след файл из целия меко казано огромен проект…
А както бях тръгнал с обновленията си обнових и PHPто до 5.2.2, библиотеката за PDF/FDF както и Smarty-то. Сега остава да ги разхвърлям по сървърите.