Най-накрая успях да си сваля снимките от Blackberry-то, които разбира се са с отвратително качество, но пък имат някаква сантиментална стойност за мен. Снимките са правени по различно време и на различно място - от дискотека във Варна по средата на лятото до офиса в Пловдив при поставянето на коледната окраса. Все ме обвиняват че не споделям снимките които снимам - ето тези реших да споделя:
Жалко или не, последния ми спомен за въпросния триъгълен шоколад датира от ранното ми детство може би 88 или 89 година когато дядо ми се върна от Швейцария и донесе много различни "западни" шоколади. После по различни причини не ми се беше отдало да го опитам и дори бях забравил вкуса като в спомените ми беше останало това че шоколадчето е много ценно и "западно". Точно така "западно", просто нямам друго определение - може би хората живели по-дълго под този режим биха ме разбрали, не знам. Та онзи ден влизам в магазина долу и гледам една огромна триъгълна кутия която познах веднага - Toblerone. Бях я виждал и друг път разбира се, в големите магазини, обаче в този момент, нещо прищрака в главата ми(връхлетяха ме спомени и т.н. и т.н.) и реших да се сдобия с шоколадовото удоволствие. Казвам му аз на продавача: "Искам един Toblerone че не съм ял от дете, забравил съм му вкуса". Той ме погледна, усмихна се и вика: "Абе не знам за тебе и аз се вдетених защото изядах първия който докараха". И така даде ми от по-големите(е такива виждах за първи път) 400-грамови опаковки. Отне ми 3 дни да го изям, защото аз принципно и сладко не обичам много много, но се жертвах заради останалите ми от детството спомени…
Започнах подготовката за изпитите от тази изпитна сесия. Отчаяно или не, ще се опитвам да си взема и 4та изпита които са ми по план за да мога да завърша тази година - Алгебра, Логическо и функционално програмиране, Числени методи и Компютърна лингвистика. Звучи трудно, но все си мисля че ако си седна на гъза поне веднъж и се поотдръпна малко(не много че е невъзможно без да те изквърлят от стихията на бизнеса само за секунда отпускане) от работата, поне за няколко дни(събота и неделя) колкото да си припомня материала. Та така с изградена схема хризанема и много желание към прогрес…
От целия Windows Live пакет, който са пуснали от Microsoft, като чели само въпросния Writer става за нещо - приятен интерфейс и си върши работата добре. Това което ме изненада е че не е тясно свързан само със Live Spaces, а работи перфектно дори с Wordpress. Ще го тествам следващите няколко дни, но като за начало ми направи доста доста добро впечатление.
Братята руснаци ми проведоха нагледен урок “Как да докараме екип програмисти и преводачи до нервна криза за 2 седмици”. Въпросната фирма направо ми разби представите за комуникации, изисквания и дребнавост които имах. Повече никога няма да се оплаквам от задания, дребни грешчици и криви полувинчати отговори - просто за 2 седмици гадовете ни скъсиха живота на нас с колежката в Бургас най-малко с 10тина години и ни пречупиха напълно. Ето как се провежда въпросния урок стъпка по стъпка:
1. Искаме да ни пратите вашите данни, ето използвайте тази схема, то и това не е точно схема, ама горе долу така да изглежда…
Правим
2. Абе то хубаво ама сега сложете и речник към данните че да знаем типовете и да можем да си ги добавим. Ето един примерен речник, който ползваме. Променете го според вашите данни.
Правим
3. Хубаво ама данните не трябва да са в UTF-8, ние работим с Windows-1251 стандарта. Можете ли да ни ги дадете в този charset.
Правим
4. Идиално, обаче гледаме че в речника сте писали ID 14, вие не сте с това ID, ние сме ви сложили ID 25. Променете го
Правим
5. Супер, обаче и речника е в лош енкодинг, сложете го на CP1251
Правим ама защо не казахте първия път, при това вие ни го пратихте в UTF8
6. Браво, обаче имате много невалидни данни, много от имотите сте ги писали с тип 0. Такъв тип в речника няма, типа който използвате трябва да го има в речника.
Гррр, правим
7. Аааааа не, не можете да си добавяте типове в речника, трябва да са точно тези 7 типа които първоначално ви дадохме, не можете да си добавяте други.
Хардкодваме всичко към 1 щом не попада във вашите данни. Това трябва да реши проблемите най-накрая.
8. Добре е вече, сега всички данни във feed-а са коректни, само че в речника е останал допълнителния тип който сте добавили, махнете го оттам.
Добре, махаме, но какво като го има, нали не се използва никаде, едва ли правите 1:1 мапване на типовете
9. Сега обаче има друг проблем, забелязахме че имате html тагове из съдържанието. Предполагаме че ги въвеждате през HTML редактор, трябва информацията която получаваме да не съдържа HTML тагове.
OK. Махаме, но можеше да кажете в началото…
10. Добре, но забелязахме че имате много nbsp из кода, не трябва да има такива, заменете ги с празни места
ОК. ОК!!!!!
11. Ама трябваше да махнете освен nbsp , всички ndash и другите специални символи, защо не сте ги махнали, казахме без никакви HTML тагове.
ГРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР. Ето ви го без никакво форматиране и никакви специални символи. Доколко HTML таговете са специални символи
12. Хубаво ама логото което сте оказали е в друг размер от този който ни трябва, не ни ли казахме че ни трябва в X по Y пиксела
Ето ви го в размера който ви трябва, щом не можете да си го оразмерите
13. Името на файла, с който сте кръстили XML feed-а не е добро, променете го на 025.xml.
Тук вече почнах да се изнервям но това беше само началото. Промених го, какво да правя.
14. Ама feed-а е доста обемен, можете ли да ни го архивирате.
Добреееееее ето ви го
15. Ама не със zip, направете ни го в gz, по лесно се обработва на нашия сървър.
Ето ви го в г*з
16. Добре е сега, но архивирайте и речника
Олееее ще ги избия само да ми паднат пред погледа.
17. Името на речника не е добро… сменете го на ….
………………………
Има ли смисъл да продалжавам да обяснявам.. май няма край, пък и мразя да коментирам работата си тук, щото после се получават неприятни последствия, въпреки че този път не издържах…
След като дойде зимно време и започна масовото пиене на чай и други топли напитки, беше крайно време да добавя категория чай в която да пиша нещо като ревюта за всичките видове чай които опитвам. За тези които не знаят аз съм супер голям фен на топлата(в някои слуаи студена) напитка и се снабдявам редовно с различни видове чай - най-често с Даржелиинг и Мурсалски. Затова е най-логично да започна да пиша за тях в някой от следващите дни, когато ми дойде вдъхновението.
Днес беше ужасно крив ден, всички в офиса бяха ужасно разконцентрирани, правехме умопомрачително много грешки и всяка работа се правеше и преправяше по 3-4 пъти. Направо накрая се молех работния ден да свърши по-бързо. Сред случките от деня са:
1. В края на работния ден, буквално 10 минути преди края: "Знаеш ли че заявката която правим от 3 дни нещо май не работи?"
2. Някъде по средата след като бяха изгубени няколко часа в писане на функционалност - "Ама тия банери не бяха ли за тоя сайт?"
3. "Сортирай тези данни така че да изглеждат еди как си…", "Готово е", поглеждайки как са подредени след околу половин час забелязах че наистина са подредени - само че на обратно.
4. Тоя ‘div’ май преебава работата, дай да почнем да режем дизаина отново, щото е крив layout-а
Както и няколко други които се постарах да не запомня, основателно…, дано утре е доста доста по добре
След околу 10тина години през които карах без часовник на ръката щото като малък бая ги чупех гадните китайски ментета, реших че е време да сложа край на щастливото си съществуване(според общоприетото мнение да нямаш представа за часа те прави щастлив) и да се сдобия с красив часовник с който да се гордея. След известно търсене на подходящ екземпляр избирайки между 10-тина марки и сигурно 1000 модела, четейки поне още толкова ревюта из интернет, се сдобих с конкретния модел: Eterna Matic 1000. Едно страхотно(но кратко) ревю на часовника за незапознатите(сред които до скоро бях и аз), може да бъде намерено тук:
http://www.jirams.btinternet.co.uk/Eterna1000Review.html
А снимки на часовника ето тук:
Тъкмо си бях обещал че повече няма да се занимавам с подкарването на хардуер под линукс, тъй като pclos-а има почти всичко за което мога да се сетя, докато днес не ми изпадна този крив адаптер с който любимото ми линуксче се запъна като магаре посред мост - ни напред, ни назад. Нито ъпдейтите на ядрото не помогнаха, нито нищо - просто или го разпознаваше като 2 мрежови контролера(wtf?) нито един от които не работеше, или когато го разпознаеше забиваше целия линукс тъй като процеса който се падаше драйвера минаваше на 100% натоварване. Но интернета(който разбира се идваше точно по този контролер) ми беше необходим, се наложи да импровизирам за да тръгне. Самия адаптер е просто една кутийка над съвсем стандартен(да бе) Ralink RT73USB контролер и би трябвало да тръгне с драйверите, още повече че напоследък те са в основното дърво на ядрото. За жалост, точно този не ще. Решението е доста грубо, но поне работи, ето го стъпка по стъпка:
1.Тъй като основния проблем е че се зареждат всички възможни модули за ralink контролерите е хубаво да ги махнем да не се зареждат въобще. Можем да направим това по следния начин - в /etc/modprobe.d/blacklist добавяме следните редове:
blacklist rt73usb
blacklist rt2500usb
blacklist rt2570
blacklist rt2570usb
Това би трябвало да реши проблема с 1000та проблемни модули които се зареждат.
2. Набавяме си неофициалния драйвер(добре че имам алтернативна връзка през Blackberryто че иначе не знам откъде щях да го издиря) от сайта на проекта: http://rt2×00.serialmonkey.com/wiki/index.php/Downloads, в този случай, http://rt2×00.serialmonkey.com/rt73-cvs-daily.tar.gz, разархивираме и стандартното make && make config. След това един рестарт(не че е нужно не за по сигурно и по лесно) и магията трябва да е станала. Остава само да си настроим безжичната мрежа от конзола или с хубавия RutilT интерфейс и по двата начина става.