Дневника на Жоро

Ще оставя без коментар следния пасаж от Slashdot щото останах без думи:

This week had to attend a workshop on ‘Advanced HTML and CSS’ for the university staff. Some of the ideas that the presenter (a fellow lecturer) shared with us: IE is the only browser that follows standards; frames and tables are the best way to organize your website; you can view the source for most CSS, Javascript and HTML files, so you can freely copy and paste what you feel like — the Internet is free you know; same applies for images, if you can see them in Google Images Search, then you can use them for your projects.

Оригинала тук: http://ask.slashdot.org/article.pl?sid=07/12/19/1824252&from=rss

За коледа си направих един подарак чисто от глезотия, сдобих се с този лаптоп от романтичния период на компютрите - тогава когато масови бяха пентиумите а аз ръчках на 386DX/40Mhz+80387 съвместим копроцесор дело на AMD с чудовищните 4 МБ РАМ. Та въпросния Gateway Solo е със следните параметри:

Pentium 2 @ 233Mhz

48MB RAM

1MB video memory

5.1GB HDD

12.1 LCD дисплей

Linksys 10/100 PCMCIA

Въпреки че на изглежда супер зле за сега, това си беше перфектната машина 97-98 година. След няколко часа зарибяване успях да го пригодя за нормално ползване(в смисъл пасиансите вървят, че дори и интернет му подкарах - което пък означава че може да си работя на него понякога. Мисля да го отнеса в Кюстендил и да го добавя в колекцията до 386чката.

ПС: Някой да знае къде мога да му рециклирам батерията?

Чай Даржелинг или както е по-известен "Шампанското сред чайовете" е сред най-известните в света. С малки изключения се прави на черен чай който е много приятен светъл  цвят напомнящ отлежало вино(откъдето предполагам идва и названието) и отлични ароматни и вкусови качества. Чая по произход е индийски отглежда се в областта "Даржелинг" в западен Бенгал. Според уикипедия е изключително ценен във Англия и бившите британски колонии. Аромата е доста мек и неангажиращ като се усещат странни източни подправки и според мен липа(не че има липа просто такъв аромат усещам), а вкуса леко горчив и леко кисел накрая, което може би е една и тайните които карат хората да го харесват(аз съм му голям фен) дори и да не харесват черния чай като цяло. Идиален е за консумация в летаргичната неделя сутрин или в късна вечер когато тялото трябва да се мобилизира да посвърши още някоя и друга задача. Перфектния заместител на кафето за хора които трябва да намалят количествата на кофеин(като мен). Единствения му недостатък е че се намира доста трудноно със сигурност го има в чаените къщи в София и Пловдив, а може би и на други места.

Няма нищо по хубаво от чаша мурсалски чай в студен зимен ден, докато снега вали навън на големи парцали. Мурсалския чай е може би най-известния български чай след трапезния чай от лайка(маркиран понякога и като туристически)  който масово се продава във всички знайни и незнайни магазини. Може би точно затова е почти задължително(поне за тези които обичай чая) да имат поне някакво количество в къщи. Самия чай е с много специфичен аромат, който в неприготвено състояние е доста силен и за някои хора неприятен. Аромат богат на сушена трева и цветя. Но на мен ми мирише на късното лято и ми напомня за времето когато бях малък и обръщах сеното на село(да да и аз съм от село както всички граждани). Като се приготви аромата остава също толкова силен, но малко поумекнал вече напомняйки ми на ранната есен със сладникав вкус и леки нотки на мента. Общо взето един от добрите чайове които съм опитвал и може би най-добрия за редовна трапезна консумация. Самия чай има освежаващо действие което е равно поне на някои черни чайове, а за търсачите на жълтини предлагам да прегледат следния линк:

http://www.farmer.bg/cgi-bin/page.cgi?page=news&id=3371

Поради изключителния интерес към текста на тази доста добра песен на Цеца(може би единствената сръбска песен която се харесва на всички), реших да поместя един превод който първоначално е базиран на работата на Катя Райчева(едно голямо мерси). Редакцията в движение е дело на Петър Събев:

Това е свят за по-умни,
това е път за някои по-храбри,
а моето сърце е пиле, треперещо от страх щом прогърми,
нежно е като коприна върху остър камък,
а сърцето ми е мокро пиле, жълто и малко,
което е до орел един заспало.

Припев:
Нито един не ти е бил толкова близък, нито пък ще бъде,
а аз със всеки съм стигала прекалено далеч,
но всъщност никъде не стигаш когато те сломят и ти разрушат всичко
лети далече сам, не поглеждай надолу, недей

Моите сълзи към тебе падат,
моите сълзи към тебе падат,
моите сълзи падат нагоре

Това е свят за някои по-важни,
това е път за някои по-снажни.

Започнахме работа по нов голям проект за който все още няма да разкривам детайли, просто да кажа че вече няма да ме виждате по партитата, по които така или иначе рядко ходя последната годин- две. След месец и половина почивка отново ме чакат дълги нощи изпълнени с много кофеин, черен чай и тауринови енергийни напитки(тази е първата). Да се надяваме че ще го преживея и че ще почнем да берем плодовете на своя труд след това ;). Другата новина е че довършихме(почти) третата версия на вътрешния LightCMS, който в крайна сметка се оказа не това което планирахме първоначално, а нещо много много различно, но за това пък всички промени са за добро и мога да се похваля с това че новата система би осигурила много по-къс time-to-market на проектите, като на  практика изисква изключително малка или никаква поддръжка с вградените auto-updater, self-healing, two-level input verification и т.н. съвременни екстри. И съвсем между другото е изградена върху Zend Framework, като искам да благодаря на съответното community за добре свършената работа която ни помогна да си свършим ние добре работата.

Първите ми две псевдо-артистични снимки са на любимата ми овца подарък от любимата

Днес бидейки неделя се успах прилично и станах към 10 и въпреки планираните няколко задачки се отпуснах и гледах филм закусвайки след което се обади Весо, който пък беше решил да ходим на Бачково на ядене и пиене. Аз винаги готов картов и след 1 час вече бяхме в Бачково с Наско, Мария и Йоана в едно заведение което се разпростираше върху 4 постройки и похапвахме прилично големи порции. Моята ми дойде малко в повече щото отново се надцених, но пък Весо помогна омитайки не само моето, но и това на Мария и Йоана. След това имаше план(за който не знаех) да се разглежда Бачковския манастир, но мързела надделя и аз и Весо останахме в колата докато другите разглеждаха. Първоначално се загледах за предлагания на пазара Мурсалски чай, но развасовките ми се видяха малки, докато цените прилично високи.

Втората част от деня премина в дълго планирания(1 ден) купон в чест на заминаването на Мемо за София, тъй като доброто дете записа магистърска степен там. Снимки от купона тук:

Пожелавам му успешно следване там и успешна реализация.