Дневника на Жоро

Весо днес ми изпрати една статийка(по скоро блог пост) който е просто задължителен за всеки който работи по Web проекти:

http://www.digital-web.com/articles/corporate_web_standards/

След като успешно започнах да си водя домашно(лично) счетоводство за да видя къде ми изчезват парите в голямата си част, реших да си направя и първата равносметка:

Изводите от нея са че давам ужасно много пари за храна и за да си платя сметките(comodities), както и неприлично голям процент за транспортни разходи - може би това е един сигнал че е крайно време да се сдобия с лично превозно средство - горе долу същите пари ще ми излиза. Освен това интересно наблюдение е че давам повече пари за подаръци по различни поводи отколкото за да си купувам дрехи(което само потвърждава теорията ми че не съм чак толкова голяма скръндза колкото се опитват да ме изкарат). Трето интересно наблюдение от графиката е че давам повече пари за банкови такси отколкото за дрехи(абе да не съм тръгнал гол и бос и да не съм забелязал - но като се замисля бях добре подготвен за зимата тъй като пазарувах сериозно преди нейното начало). Четвъртото е че не съм се разболявал сериозно въпреки големите студове(личи си по едва забележимата част от графиката).

Втората справка която си направих е за какво давам най-много пари за сметки:

Извода който трябва да си направя е че зимните месеци са се отразили лошо на сметките за ток, въпреки че в голямата си част се утоплявам на газ, както и че продължавам да давам много пари за мобилни телефони(глобул трябва да ме направят някакъв ВИП) - но и това си има обяснение - все пак плащам телефоните на 4 човека, трябва да ги разделя и тях в няколко категории за да знам кой човек колко пари харчи за телефон горе долу, защото не е реална графиката.

Получи се малко като публично показване на кирливите ризи на фирмите които се готвят за IPO Не се безпокойте все още не съм се пуснал на свободния пазар, дори напротив.

Може би за първи път в историята на компютрите като се обединят 2 проекта(в случая Compiz и Beryl), става нещо наистина добро. От 4-5 дни вече ползвам Compiz Fusion на лаптопа си и мога да кажа че е в пъти по добро от преди обединението когато го използвах за последен път. Просто е елементарно за настройка с графичните инструменти(бъгове не липсват но да не бъдем максималисти), красиво е до мозъка на костите си(може би до транзисторите на схемите си) и върви бързо. Имам предвид бързо. Дори на смешния графичен хардуер(Intel GMA900), не усещам никакво забавяне на приложенията, а някои от графичните глезотийки направо ми опростиха работата в пъти(Expo, Desktop Wall, Fade To Desktop, Window Previews, Shift Switcher, Ring Switcher). Дори мога да гледам видео без проблем на цял екран с включен Compiz Fusion, нещо което до скоро не можеше(сега просто трябва да се нацъка една отметка в настройките(Video Playback Utility), която позволява и на видеопотока да се възползва от OpenGL и всичко потегля се едно не е имало проблеми никога досега. Много съм щастлив

Ами това е – новия хит на сезона. Поне за мен. Направо ми пълни душата като се прибера в къщи след работа, поуморен и готвейки се за втората порция работа за деня и си направя един освежаващ черен чай и след като е готов сложа няколко листа от мента за околу минута. Идеята ми дойде след като прочетах някъде из интернет за подобни опити, но не вярвах че ще се получи толкова добре(поне на мен ми харесва).

Възникна въпроса откъде си намирам всичките тези подкасти които слушам на ipod-а. Ами ето един кратък списък какво слушам – предупреждавам тясно е специализирано към това с което се занимвам:

Zendcon Sessions – просто задължително за всеки занимаващ се с PHP на малко по професионално ниво и нямащ възможност да отиде на Zendcon

Abstract PHP – спонсорирано от Zend, различни хора от PHP обществото на гости на водещия Кал Евънс

PHP|Architect’s PRO::PHP Podcast – изглежда не го обновяват често, но пък беше първия опит за подкаст за PHP

OurSQL – MySQL Database podcast – описва се сам, води се от едно от най-вещите лица в MySQL обществото

Unofficial MySQL Conference Podcast – качеството на звука е лошо, но е същото като Zendcon sessions и е доста интересно

TheMySQLGuy - още един подкаст свързан с MySQL до някаква степен

Най-накрая се сдобих с новия албум на Найтуиш - доколкото е нов това е съвсем друг въпрос, пък и го имам от известно време, но най-накрая му обърнах внимание – и имах щастието да се запозная с новото, което е новата певица. Така и не разбрах каква точно е причината да се разделят със старата, но това не е много важно, важното е че музиката продължава да е стойностна независимо от промяната. Новата певица е с по немощен глас, но по нежен(щях да напиша феъричен:)) и това ми се струва че само подчертава по твърдото звучене което се опитват да наложат, а и се вписва идиално в комбинация с другия вокалист – направо като ги слушам имам чувството че гледам “красавицата и звяра” в музикално изпълнение. Добър албум, въпреки че гледам хората го плюят защото не било старата певица и тази не била толкова добра. Просто като свикнеш с нещо трудно се отърсваш, а пък е толкова по добре да си отворен към новите неща – да преди бяха добри, но и сега изобщо не са зле, така че стига мрънкахте – и без това повечето не са платили и стотинка за да ги слушат на mp3 плеърите си.

След като вече прочетох всичкото фентъзи което можеше да се намери в книжарницата – част от него бях чел отдавна, част от него беше добро, част от него доста зле и успях да довърша само защото нямах интернет, се оказа че вече нямам какво да чета. Преди поне имах техническа литература с която да се утешавам, но сега вече и нея изчетох и нямам какво да чета. Някой ако има предложения да казва. И не, определено не харесвам Пауло Коелю!!!

След като на 1ви ми спряха нет-а(което беше логично защото бях забравил да си го платя) останах 3 дни без свързаност – още по логичното е че 1-3ти март са почивни дни и съответно няма на кой да си го платя. Явно вече така съм се привързал към “имането” на интернет че тези 3 дни направо щях да изперкам в нас, от една страна не правейки нищо съществено и от друга тръгвайки да нацъкам нещо на компютъра веднага се усещам че ми трябва интернет за това. Възможно ли е да сме толкова зависими от свързаността си? Поне имах време да почета – дочетох няколкото книги които отлагах от доста време щото не са много добри.