Последните 2 седмици започнах все повече да се сещам за една сцена от “Мъже в черно” в която на Уил Смит му съобщават че трябва да мине на 36 часово денонощие. Отнемало време но се свиквало. Да се сещам за точно тази сцена си има логично обяснение разбира се - наложи се с Весо да преминем на 36 часово денонощие за да се справяме с всичките неща които са ни на главата. Така поне решихме 2 основни проблема:
1. Вечната вътрешна борба на програмиста - “само да имаше още един час в това денонощие щях да свърша още …”. Само мое наблюдение по въпроса - и още 50 часа да имаше пак нямаше да се свърши всичката работа - това само доказва приказката че работата никога не свършва.
2. Увеличаване на продуктивното време - живеейки в 36 часов ден, имате най-малко 12 часа ефективно работни. Това произтича от това че всички програмисти(поне сред моите познати) са най-продуктивни по времето отредено за почивка - през нощта и събота и неделя - не знам защо така се получава, просто факт.
Разбира се има и някои отрицателни неща - винаги се получава така че спите точно когато другите работят и ви пречат, както и обратното. Получава се малко липса на сън докато биологичния часовник ви се настрои към новото време. Обаче след 4-5 дни през които изглеждате все едно са ви пребили, а пък от вътре ви се иска да пребиете някой, всичко се нормализира и ставате супер продуктивни. Не знам дали това е така и за другите професии но за програмистите е напълно вярно.
Мисля че си заслужава, времето ще покаже.
Между другото имаше един момент в който официалния поздрав беше не “Как си”, а “Спа ли”, така че по внимателно с опитите си да си разсинхронизирате биологичния часовник.
Post a Comment