Не ми върви. Един път да реша да се върна в Кюстендил и отново ще ми се случат куп щуротии дет ще ми скъсят живота поне с няколко седмици. В петък, точно когато имах най-голяма нужда от интернет wireless to ethernet bridge-а взе че реши да блокира. Ping има, а уеб-интерфейс-а не ще да зареди. Помислих си че се е насмел софтуера и следва един бърз reset обаче след това същото. Викам си не може така и отидох до ЕС Нет да взема друг bridge. Румен ми даде абсолютно същия Linksys, нося го в къщи, пускам го - пак същото. Пинга върви, уеб интерфейс-а умрял. Тичам аз пак в ЕС Нет и вече почти психясан викам: “Румене настройвай, аз не съм кадар явно”. Той гледа тества, при него същото - и с двата bridge-a. Търси той, извади един по нов модел linksys - wifi-g, но не можа да му намери захранване, изглежда на стандартното му беше отрязан кабела. Майстори той и преправи едно нестандартно така че да пасва за нашите електрически мрежи. Най накрая зарадван че вече всичко си е настроено и работи, отивам в нас, закачам bridge-а, интернет няма. Вече взех да се пищисвам. Изглежда и сигнала ми беше идиален, но интернет няма. Явно интернет няма да имам по безжичен път - ядосах се и се вързах към лан кабелите които отдавна ми бяхме пуснали и които рядко използвах - там има връзка с ADSL, може да е по добре. Пускам един бърз пинг - отново има. Пускам да отваря някаква страница - спира пинг спира всичко, няма връзка. Оле петък определено не ми беше ден. Отивам аз гледам switch-а, мига си всичко си нормално. Все пак реших да сменя порта на кабела който идва от съседа преди да се разпръсне на трите кабела които имам прекарани до отделни стаи вкъщи. Отивам пак при компютъра - всичко си работи. Най-накрая една добра новина - имам интернет след над 8 часа разправий.
{ 2007 02 25 }
Post a Comment