Дневника на Жоро

След като на 1ви ми спряха нет-а(което беше логично защото бях забравил да си го платя) останах 3 дни без свързаност – още по логичното е че 1-3ти март са почивни дни и съответно няма на кой да си го платя. Явно вече така съм се привързал към “имането” на интернет че тези 3 дни направо щях да изперкам в нас, от една страна не правейки нищо съществено и от друга тръгвайки да нацъкам нещо на компютъра веднага се усещам че ми трябва интернет за това. Възможно ли е да сме толкова зависими от свързаността си? Поне имах време да почета – дочетох няколкото книги които отлагах от доста време щото не са много добри.

След като трагично изгубих Blackberry-то си в Турция, ми оставаше само едно нещо което въпреки че изглеждаше лесно, се оказа не толкова - да си намеря подходящ телефон. Този път се целех в съвсем друга ценова група, тъй като вече се бях нарадвал на smartphone-и и исках просто нещо което да ми свърши работа. Бях си харесал една Motorola W180 която напрактика е слушалка с SMS и радио, което е перфектно, но не я намерих никъде, въпреки че я имаше в сайтовете на всички вериги. Дори в официалния офис на Глобул ми обясниха че въобще такъв телефон няма. Така изнервен отидох до Германос и се сдобих с Nokia 2630 която е с подобна функционалност, но е доста по красива, лека и два пъти по скъпа(моторолата е 60лв, а нокията 140лв). Самото подновяване на картата след като съм я спрял чрез оператор също си беше едно малко приключение, но си бях казал че няма да кълна повече по Глобул като оператор след едномесечните приключения с Blackberry-то.

След 2 години използване на PicasaWeb като основен склад за моите снимки, бъдейки изключително доволен от работата която вършеха в Google, се стигна до момента в който ще трябва да тръгнем по различни пътища. Просто мястото започна да ме стяга(един вид свърши безплатното) и ще трябва да си плащам. Обаче за един момент днес седнах и се замислих, така и така ще плащам за хостинг на снимките си, защо не намеря най-доброто предложение(предполагах че това ще е това което използвам, но все пак да поразгледам). И така разглеждайки стигнах до SmugMug. Тези пичове са страхотни. Направо не знам как да се изразя за тях освен чрез това което дават:

1. Няма безплатен хостинг(на пръв поглед изглежда че това е недостатък обаче в моя случай вече бях стигнал до лимита на безплатния обяд)

2. Неограничено пространство - дори най-евтиното решение ти предлага неограничено пространство да си съхраняваш всичките си снимки в най-голяма резолюция. Вече го няма досадното оразмеряване, цъкане, гледане и т.н. Всичко се запазва е 4000×3000, ако ти трябва в друг размер.. това вече е друг въпрос

3. Поддръжка на видео - да и в Picasa го има, но тук е направо на друго ниво.

4. Сменяваем интерфейс - можеш да си слагаш каквато си искаш тема или да си направиш своя, която да те кеф. Аз лично харесвам тази която е по подразбиране но мисля в бъдеще да си поиграя малко.

5. Собствен домейн - ако искаш срещу допълнителна сума можеш да си пренасочиш домейна към галерията

6. Висококачествени принтове - нямам предвид просто принтове върху гадна хартия(каквато се използва масово при принтовете в фототата) ами напълно професионални принтове на висококачествена хартия, която няма отблясъци и не се цапа при докосване с ръце. Цените са нормални - околу 1.5x на тези в фототата.

7. Лесен ъплоад. - има поне 15 начина да си качиш снимките на сайта, не си ограничен само до един софтуер както е при Picasa.

8. Поддръжка - да наистина щом си плащаш е логично да има, само че практиката показва че не е чак толкова логично.

9. Защитата на снимките. - да този път наистина работи. Ако не искаш да споделяш определена галерия можеш да и сложиш парола и всичко е наред. Не е като Picasa която просто слага някакъв хеш към URL-то който ако го знаеш.. язък за голямото криене.

10. Срещу допълнителна сума можеш да продаваш снимките си, както и техни принтове като SmugMug се грижи за всички детайли околу продажбата, за теб остава само да снимаш и да прибираш парите.

11. Казах ли неограниченото пространство на което можеш да си качваш снимките без да се притесняваш че всеки момент могат да ти резнат кранчето?

Напоследък за успокоение преди лягане си боядисвам обуквите. Не знам откъде ме удари този факс ама наистина ми помага. Преди да си легна взимам боята и започвам с методични движения да боядисвам обувките си. Най-интересното е че го правя на изключена техника - телевизори, радиа, ipod-и - всичко държа изключено и просто се наслаждавам на спокойствието. Дали не полудявам?

Гледайки статистиката на сайта, установих че има доста хора които си правят труда да ме четат(защо ли) и не ме познават, което пък ме навява на мисълта че трябва да ме упознаят, а една мъдра мисъл казва - ти си такъв какъвто са приятелите ти. Аз преиначавайки мисълта казвам: “Ти си такъв какъвто са интересите ти” което до някъде си зависи и от хората около теб но… Е има нещо от което не можах да се откажа и това е гледането на сериали. Просто съм някакъв маниак на тази тема, следях почти всичко ново, но на практика сега се ограничавам само с няколко:

Терминатор: Хрониките на Сара Конър (Terminator: The Sarah Connor Chronicles)

Старгейт: Атлантида (Stargate: Atlantis)

Лас Вегас (Las Vegas)

Криминални уравнения (Numb3rs)

Герои (Heroes)

След обикаляне из другите сериали се оказа че не си заслужават времето отделено за тях. Сред тези които спрях да следя са:

Бойна звезда: Галактика - някъде из третия сезон действието така се разми че ми стана ужасно безинтересен

Бягство от затвора - първия сезон беше толкова добър, втория толкова лош

Старгейт СГ-1 - просто свърши

Първата вълна - отдавна свършил,плюс това след втория сезон нещата ставт ужасно тъпи
Стар трек: Ентърпрайз - свърши, четвъртия сезон е тъп

Еврика - втория сезон нещо не можа да ме грабне, нещо му липсваше

Тъмния ангел - отдавна свършил иначе нелош за губене на времето

Розуел - свърши, леко глуповат но изгледах и 4та сезона поради липса какво да правя по въпросното време когато го гледах

Ще продължа с постовете във блога от типа: “Кои неща правя” и така надявайки се след време по интереси ще си намеря нови познати с които да ме опознават хората ;).

Надявам се всички вече разбраха, щото аз като малко дете не можах да не се похваля на всичките ми познати че съм ходил в Турция на екскурзия. Все пак реших да напиша нещо по въпроса и за тези които не са разбрали. Всъщност Пешо написа супер яко какво преживяхме там, какво видяхме и какво победихме(по скоро от какво бяхме победени), като може би умишлено не е споменал за интонацията с която говореше мнозинството от туркините които успяхме да чуем - тя варираше от леко закачливо, през еротично до откровенно перверзно. Накрая стигнахме до извода че проблема(доколкото е проблем) трябва да произтича от самия им говор тъй кат наистина почти всички така говореха. Неговия текст можете да прочетете тук:

http://psabev.blogspot.com/2008/02/blog-post_17.html
Снимките могат да се видят тук:

http://picasaweb.google.com/deadmaker/Istanbul2008

Бях забравил колко е готино да си седиш вкъщи пред телевизора, да гледаш тъп филм който си гледал поне 10 пъти по някоя от българските национални телевизии и да хапваш домашно приготвен компот от кайсии. Върнах се 7-8 години назад във времето, чувствах се малко странно, но за това пък усетих дребните радости в живота. Направо не съм сигурен че разбираме колко губим като се впускаме в забързания начин на живот толкова типичен за големия град.

Това е може би първия и последния път когато ще концентрирам вниманието си въобще върху цените в нашата мила държава. Просто този път ми се видяха супер супер нереални. И то става въпрос за съвсем тривиална стока като зеленчуците или в този случай Краставиците. Главната буква е заслужена на база на цената на която ги закупих днес - 4.20лв. Като цяло след малка беседа с продавача разбрах че тези са евтини(?!?) щото били внос(2 по ?!?) от Гърция и вървели от 4 до 4.50 на едро, а българските били можели да се намерят на скромната цена от 4.50 до 5 лв на едро. Отново доказахме че родното производство е по-скъпо от вносното с платено мито и включен транспорт. Да сме живи и здрави. Не ми се иска да коментирам че страната ни все още се води предимно аграрна(по-голямата част от населението има поне по 2-3 нивички които нито може да обработва само щото са разпокъсани, нито пък е склонно да продава защото са били завещани от дядо им)

Ще оставя без коментар следния пасаж от Slashdot щото останах без думи:

This week had to attend a workshop on ‘Advanced HTML and CSS’ for the university staff. Some of the ideas that the presenter (a fellow lecturer) shared with us: IE is the only browser that follows standards; frames and tables are the best way to organize your website; you can view the source for most CSS, Javascript and HTML files, so you can freely copy and paste what you feel like — the Internet is free you know; same applies for images, if you can see them in Google Images Search, then you can use them for your projects.

Оригинала тук: http://ask.slashdot.org/article.pl?sid=07/12/19/1824252&from=rss

За коледа си направих един подарак чисто от глезотия, сдобих се с този лаптоп от романтичния период на компютрите - тогава когато масови бяха пентиумите а аз ръчках на 386DX/40Mhz+80387 съвместим копроцесор дело на AMD с чудовищните 4 МБ РАМ. Та въпросния Gateway Solo е със следните параметри:

Pentium 2 @ 233Mhz

48MB RAM

1MB video memory

5.1GB HDD

12.1 LCD дисплей

Linksys 10/100 PCMCIA

Въпреки че на изглежда супер зле за сега, това си беше перфектната машина 97-98 година. След няколко часа зарибяване успях да го пригодя за нормално ползване(в смисъл пасиансите вървят, че дори и интернет му подкарах - което пък означава че може да си работя на него понякога. Мисля да го отнеса в Кюстендил и да го добавя в колекцията до 386чката.

ПС: Някой да знае къде мога да му рециклирам батерията?

Поради изключителния интерес към текста на тази доста добра песен на Цеца(може би единствената сръбска песен която се харесва на всички), реших да поместя един превод който първоначално е базиран на работата на Катя Райчева(едно голямо мерси). Редакцията в движение е дело на Петър Събев:

Това е свят за по-умни,
това е път за някои по-храбри,
а моето сърце е пиле, треперещо от страх щом прогърми,
нежно е като коприна върху остър камък,
а сърцето ми е мокро пиле, жълто и малко,
което е до орел един заспало.

Припев:
Нито един не ти е бил толкова близък, нито пък ще бъде,
а аз със всеки съм стигала прекалено далеч,
но всъщност никъде не стигаш когато те сломят и ти разрушат всичко
лети далече сам, не поглеждай надолу, недей

Моите сълзи към тебе падат,
моите сълзи към тебе падат,
моите сълзи падат нагоре

Това е свят за някои по-важни,
това е път за някои по-снажни.

Започнахме работа по нов голям проект за който все още няма да разкривам детайли, просто да кажа че вече няма да ме виждате по партитата, по които така или иначе рядко ходя последната годин- две. След месец и половина почивка отново ме чакат дълги нощи изпълнени с много кофеин, черен чай и тауринови енергийни напитки(тази е първата). Да се надяваме че ще го преживея и че ще почнем да берем плодовете на своя труд след това ;). Другата новина е че довършихме(почти) третата версия на вътрешния LightCMS, който в крайна сметка се оказа не това което планирахме първоначално, а нещо много много различно, но за това пък всички промени са за добро и мога да се похваля с това че новата система би осигурила много по-къс time-to-market на проектите, като на  практика изисква изключително малка или никаква поддръжка с вградените auto-updater, self-healing, two-level input verification и т.н. съвременни екстри. И съвсем между другото е изградена върху Zend Framework, като искам да благодаря на съответното community за добре свършената работа която ни помогна да си свършим ние добре работата.

Първите ми две псевдо-артистични снимки са на любимата ми овца подарък от любимата

Днес бидейки неделя се успах прилично и станах към 10 и въпреки планираните няколко задачки се отпуснах и гледах филм закусвайки след което се обади Весо, който пък беше решил да ходим на Бачково на ядене и пиене. Аз винаги готов картов и след 1 час вече бяхме в Бачково с Наско, Мария и Йоана в едно заведение което се разпростираше върху 4 постройки и похапвахме прилично големи порции. Моята ми дойде малко в повече щото отново се надцених, но пък Весо помогна омитайки не само моето, но и това на Мария и Йоана. След това имаше план(за който не знаех) да се разглежда Бачковския манастир, но мързела надделя и аз и Весо останахме в колата докато другите разглеждаха. Първоначално се загледах за предлагания на пазара Мурсалски чай, но развасовките ми се видяха малки, докато цените прилично високи.

Втората част от деня премина в дълго планирания(1 ден) купон в чест на заминаването на Мемо за София, тъй като доброто дете записа магистърска степен там. Снимки от купона тук:

Пожелавам му успешно следване там и успешна реализация.

Най-накрая успях да си сваля снимките от Blackberry-то, които разбира се са с отвратително качество, но пък имат някаква сантиментална стойност за мен. Снимките са правени по различно време и на различно място - от дискотека във Варна по средата на лятото до офиса в Пловдив при поставянето на коледната окраса. Все ме обвиняват че не споделям снимките които снимам - ето тези реших да споделя: