Тъкмо си бях обещал че повече няма да се занимавам с подкарването на хардуер под линукс, тъй като pclos-а има почти всичко за което мога да се сетя, докато днес не ми изпадна този крив адаптер с който любимото ми линуксче се запъна като магаре посред мост - ни напред, ни назад. Нито ъпдейтите на ядрото не помогнаха, нито нищо - просто или го разпознаваше като 2 мрежови контролера(wtf?) нито един от които не работеше, или когато го разпознаеше забиваше целия линукс тъй като процеса който се падаше драйвера минаваше на 100% натоварване. Но интернета(който разбира се идваше точно по този контролер) ми беше необходим, се наложи да импровизирам за да тръгне. Самия адаптер е просто една кутийка над съвсем стандартен(да бе) Ralink RT73USB контролер и би трябвало да тръгне с драйверите, още повече че напоследък те са в основното дърво на ядрото. За жалост, точно този не ще. Решението е доста грубо, но поне работи, ето го стъпка по стъпка:
1.Тъй като основния проблем е че се зареждат всички възможни модули за ralink контролерите е хубаво да ги махнем да не се зареждат въобще. Можем да направим това по следния начин - в /etc/modprobe.d/blacklist добавяме следните редове:
blacklist rt73usb
blacklist rt2500usb
blacklist rt2570
blacklist rt2570usb
Това би трябвало да реши проблема с 1000та проблемни модули които се зареждат.
2. Набавяме си неофициалния драйвер(добре че имам алтернативна връзка през Blackberryто че иначе не знам откъде щях да го издиря) от сайта на проекта: http://rt2×00.serialmonkey.com/wiki/index.php/Downloads, в този случай, http://rt2×00.serialmonkey.com/rt73-cvs-daily.tar.gz, разархивираме и стандартното make && make config. След това един рестарт(не че е нужно не за по сигурно и по лесно) и магията трябва да е станала. Остава само да си настроим безжичната мрежа от конзола или с хубавия RutilT интерфейс и по двата начина става.
Post a Comment