Nikon S200

Една мечта. Една удовлетворена мечта. Не толкова че е точно този фотоапарат, а по скоро че най-накрая имам лично снимащо устройство. Още от много малък си мечтая да имам нещо с което да щрапам наляво надясно - по една или друга причина си остана само мечта. Но вече не: преди два дни с Ицо си взехме едни и същи Nikon Coolpix StyleLine S200, които са прилични фотоапаратчета за щракане без да се занимаваш с сложни настройки по фотоапарата. Изисква се малко свикване с автофокуса и още малко време за разглеждане на различните режими на снимане но като цяло си е истинско малко бижу. По принцип аз исках да си взема един друг модел на Nikon от Performance линията: P4, но в магазина отказаха да ми го продадат, тъй като не го били завели от фактурата, а защо беше изложен никой не можа да каже(някой ден нещата в България ще се оправят, но този ден още не е дошъл). Въпреки че като цяло съм недоволен че не е този модел който бях замислил да купувам, S200 не е толкова по-лош, дори има и по добри страни - особено при размера и издръжливостта на батерията, а и картината е доста добра за такова мъниче, така че може да се каже че дори съм направил дори по-добрата сделка. Вече направих първите си 600-700 снимки и продължавам да снимам…