Дневника на Жоро

Последната седмица се сдобих с двата шедьвъра от старото детско българско кино "Таралежите се раждат без бодли" (1970) и "Войната на таралежите" (1979). Гледайки ги просто умрях от смях и дори се върнах във времето когато бях първи клас и правехме подобни изпълнения - детска му работа. Трябва пак да започнат да правят подобни филми, а не само някакви идиотщини в които задължително има поне по едно изнасилено момиче/жена(какви са тези сценаристи, какви са тези режисьори - за справка Изпепеляване, Дунав мост и другите в последно време). Повечето филми трябва да те карат да се усмихваш, да гледаш позитивно на живота, а не да се чудиш как да се самоубиеш след като ги гледаш.

Ето какво "CV" получихме днес:

Уважаеми дами и господа,
Името ми е Евлоги Стаматов, 23 годишен. Уча и живея в град София. Специалността, която изучавам в момента не е тясно свързана с IT технологиите, но амбициите ми са да продължа да се развивам в IT сферата.
От около 3 години се занимавам интензивно с webdesign. Имам много добри познания по програмите: Adobe Photoshop, Dreamweaver, Flash, CorelDraw. Умея да работя с HTML, XHTML, PHP, CSS езици. Специализирам се в изработката на websites чрез DIV tag-ове, slise-ване, преработка на готови Templates и други. Владея английски и френски език на много добро ниво. Учил съм и живял 2 години в Франция, където съм и работил. Сигурен съм, че опитът, който съм придобил за работа, самостоятелно и в екип, ще ми помогнат при работа и в България. Изработвал съм и съм участвал в в изработката на web-страници за някои малки фирми. В момента в мрежата можете да видите този сайт:
http://www.some-stupid-flash-site-with-flags-splash.com/
Другите проеки вече са свалени от интернет, но са запазени.
Притежавам бързина, прецизност и коректност и се стремя винаги към перфекционизъм.
15.04.2008
Евлоги Стаматов

ПС: Имената и личните данни са сменени, правописа е запазен

ПС2: wtf?

Майка ми обичаше да казва тази поговорка когато бях малък и забравех да свърша нещо или не го вършех докрай и трябваше да го правя отново. Ето че днес сам си наложих буквалното значение на поговорката като наказание тъй като за пореден път си забвях ключовете за апартамента в офиса и трябваше да се връщам да ги взема. За разлика от друг път сега целия път и в двете посоки го вървях пеша и така изминах 10тина километра което освен всичко останало ми помогна да се освежа и да си прочистя мозъка. От друга страна теорията ми че физическата умора помага за добрата умствена работа се потвърди тъй като след като се върнах успях да свърша доста повече работа от обикновенно след уморителен работен ден. Може би трябва по-често да си правя подобни разходки - перфектни са като изключим неприятния факт че се потиш като за световно от тежеста на лаптопа на гърба.

Весо днес ми изпрати една статийка(по скоро блог пост) който е просто задължителен за всеки който работи по Web проекти:

http://www.digital-web.com/articles/corporate_web_standards/

След като успешно започнах да си водя домашно(лично) счетоводство за да видя къде ми изчезват парите в голямата си част, реших да си направя и първата равносметка:

Изводите от нея са че давам ужасно много пари за храна и за да си платя сметките(comodities), както и неприлично голям процент за транспортни разходи - може би това е един сигнал че е крайно време да се сдобия с лично превозно средство - горе долу същите пари ще ми излиза. Освен това интересно наблюдение е че давам повече пари за подаръци по различни поводи отколкото за да си купувам дрехи(което само потвърждава теорията ми че не съм чак толкова голяма скръндза колкото се опитват да ме изкарат). Трето интересно наблюдение от графиката е че давам повече пари за банкови такси отколкото за дрехи(абе да не съм тръгнал гол и бос и да не съм забелязал - но като се замисля бях добре подготвен за зимата тъй като пазарувах сериозно преди нейното начало). Четвъртото е че не съм се разболявал сериозно въпреки големите студове(личи си по едва забележимата част от графиката).

Втората справка която си направих е за какво давам най-много пари за сметки:

Извода който трябва да си направя е че зимните месеци са се отразили лошо на сметките за ток, въпреки че в голямата си част се утоплявам на газ, както и че продължавам да давам много пари за мобилни телефони(глобул трябва да ме направят някакъв ВИП) - но и това си има обяснение - все пак плащам телефоните на 4 човека, трябва да ги разделя и тях в няколко категории за да знам кой човек колко пари харчи за телефон горе долу, защото не е реална графиката.

Получи се малко като публично показване на кирливите ризи на фирмите които се готвят за IPO Не се безпокойте все още не съм се пуснал на свободния пазар, дори напротив.

Може би за първи път в историята на компютрите като се обединят 2 проекта(в случая Compiz и Beryl), става нещо наистина добро. От 4-5 дни вече ползвам Compiz Fusion на лаптопа си и мога да кажа че е в пъти по добро от преди обединението когато го използвах за последен път. Просто е елементарно за настройка с графичните инструменти(бъгове не липсват но да не бъдем максималисти), красиво е до мозъка на костите си(може би до транзисторите на схемите си) и върви бързо. Имам предвид бързо. Дори на смешния графичен хардуер(Intel GMA900), не усещам никакво забавяне на приложенията, а някои от графичните глезотийки направо ми опростиха работата в пъти(Expo, Desktop Wall, Fade To Desktop, Window Previews, Shift Switcher, Ring Switcher). Дори мога да гледам видео без проблем на цял екран с включен Compiz Fusion, нещо което до скоро не можеше(сега просто трябва да се нацъка една отметка в настройките(Video Playback Utility), която позволява и на видеопотока да се възползва от OpenGL и всичко потегля се едно не е имало проблеми никога досега. Много съм щастлив

Ами това е – новия хит на сезона. Поне за мен. Направо ми пълни душата като се прибера в къщи след работа, поуморен и готвейки се за втората порция работа за деня и си направя един освежаващ черен чай и след като е готов сложа няколко листа от мента за околу минута. Идеята ми дойде след като прочетах някъде из интернет за подобни опити, но не вярвах че ще се получи толкова добре(поне на мен ми харесва).

Възникна въпроса откъде си намирам всичките тези подкасти които слушам на ipod-а. Ами ето един кратък списък какво слушам – предупреждавам тясно е специализирано към това с което се занимвам:

Zendcon Sessions – просто задължително за всеки занимаващ се с PHP на малко по професионално ниво и нямащ възможност да отиде на Zendcon

Abstract PHP – спонсорирано от Zend, различни хора от PHP обществото на гости на водещия Кал Евънс

PHP|Architect’s PRO::PHP Podcast – изглежда не го обновяват често, но пък беше първия опит за подкаст за PHP

OurSQL – MySQL Database podcast – описва се сам, води се от едно от най-вещите лица в MySQL обществото

Unofficial MySQL Conference Podcast – качеството на звука е лошо, но е същото като Zendcon sessions и е доста интересно

TheMySQLGuy - още един подкаст свързан с MySQL до някаква степен

Най-накрая се сдобих с новия албум на Найтуиш - доколкото е нов това е съвсем друг въпрос, пък и го имам от известно време, но най-накрая му обърнах внимание – и имах щастието да се запозная с новото, което е новата певица. Така и не разбрах каква точно е причината да се разделят със старата, но това не е много важно, важното е че музиката продължава да е стойностна независимо от промяната. Новата певица е с по немощен глас, но по нежен(щях да напиша феъричен:)) и това ми се струва че само подчертава по твърдото звучене което се опитват да наложат, а и се вписва идиално в комбинация с другия вокалист – направо като ги слушам имам чувството че гледам “красавицата и звяра” в музикално изпълнение. Добър албум, въпреки че гледам хората го плюят защото не било старата певица и тази не била толкова добра. Просто като свикнеш с нещо трудно се отърсваш, а пък е толкова по добре да си отворен към новите неща – да преди бяха добри, но и сега изобщо не са зле, така че стига мрънкахте – и без това повечето не са платили и стотинка за да ги слушат на mp3 плеърите си.

След като вече прочетох всичкото фентъзи което можеше да се намери в книжарницата – част от него бях чел отдавна, част от него беше добро, част от него доста зле и успях да довърша само защото нямах интернет, се оказа че вече нямам какво да чета. Преди поне имах техническа литература с която да се утешавам, но сега вече и нея изчетох и нямам какво да чета. Някой ако има предложения да казва. И не, определено не харесвам Пауло Коелю!!!

След като на 1ви ми спряха нет-а(което беше логично защото бях забравил да си го платя) останах 3 дни без свързаност – още по логичното е че 1-3ти март са почивни дни и съответно няма на кой да си го платя. Явно вече така съм се привързал към “имането” на интернет че тези 3 дни направо щях да изперкам в нас, от една страна не правейки нищо съществено и от друга тръгвайки да нацъкам нещо на компютъра веднага се усещам че ми трябва интернет за това. Възможно ли е да сме толкова зависими от свързаността си? Поне имах време да почета – дочетох няколкото книги които отлагах от доста време щото не са много добри.

След като трагично изгубих Blackberry-то си в Турция, ми оставаше само едно нещо което въпреки че изглеждаше лесно, се оказа не толкова - да си намеря подходящ телефон. Този път се целех в съвсем друга ценова група, тъй като вече се бях нарадвал на smartphone-и и исках просто нещо което да ми свърши работа. Бях си харесал една Motorola W180 която напрактика е слушалка с SMS и радио, което е перфектно, но не я намерих никъде, въпреки че я имаше в сайтовете на всички вериги. Дори в официалния офис на Глобул ми обясниха че въобще такъв телефон няма. Така изнервен отидох до Германос и се сдобих с Nokia 2630 която е с подобна функционалност, но е доста по красива, лека и два пъти по скъпа(моторолата е 60лв, а нокията 140лв). Самото подновяване на картата след като съм я спрял чрез оператор също си беше едно малко приключение, но си бях казал че няма да кълна повече по Глобул като оператор след едномесечните приключения с Blackberry-то.

След 2 години използване на PicasaWeb като основен склад за моите снимки, бъдейки изключително доволен от работата която вършеха в Google, се стигна до момента в който ще трябва да тръгнем по различни пътища. Просто мястото започна да ме стяга(един вид свърши безплатното) и ще трябва да си плащам. Обаче за един момент днес седнах и се замислих, така и така ще плащам за хостинг на снимките си, защо не намеря най-доброто предложение(предполагах че това ще е това което използвам, но все пак да поразгледам). И така разглеждайки стигнах до SmugMug. Тези пичове са страхотни. Направо не знам как да се изразя за тях освен чрез това което дават:

1. Няма безплатен хостинг(на пръв поглед изглежда че това е недостатък обаче в моя случай вече бях стигнал до лимита на безплатния обяд)

2. Неограничено пространство - дори най-евтиното решение ти предлага неограничено пространство да си съхраняваш всичките си снимки в най-голяма резолюция. Вече го няма досадното оразмеряване, цъкане, гледане и т.н. Всичко се запазва е 4000×3000, ако ти трябва в друг размер.. това вече е друг въпрос

3. Поддръжка на видео - да и в Picasa го има, но тук е направо на друго ниво.

4. Сменяваем интерфейс - можеш да си слагаш каквато си искаш тема или да си направиш своя, която да те кеф. Аз лично харесвам тази която е по подразбиране но мисля в бъдеще да си поиграя малко.

5. Собствен домейн - ако искаш срещу допълнителна сума можеш да си пренасочиш домейна към галерията

6. Висококачествени принтове - нямам предвид просто принтове върху гадна хартия(каквато се използва масово при принтовете в фототата) ами напълно професионални принтове на висококачествена хартия, която няма отблясъци и не се цапа при докосване с ръце. Цените са нормални - околу 1.5x на тези в фототата.

7. Лесен ъплоад. - има поне 15 начина да си качиш снимките на сайта, не си ограничен само до един софтуер както е при Picasa.

8. Поддръжка - да наистина щом си плащаш е логично да има, само че практиката показва че не е чак толкова логично.

9. Защитата на снимките. - да този път наистина работи. Ако не искаш да споделяш определена галерия можеш да и сложиш парола и всичко е наред. Не е като Picasa която просто слага някакъв хеш към URL-то който ако го знаеш.. язък за голямото криене.

10. Срещу допълнителна сума можеш да продаваш снимките си, както и техни принтове като SmugMug се грижи за всички детайли околу продажбата, за теб остава само да снимаш и да прибираш парите.

11. Казах ли неограниченото пространство на което можеш да си качваш снимките без да се притесняваш че всеки момент могат да ти резнат кранчето?

Напоследък за успокоение преди лягане си боядисвам обуквите. Не знам откъде ме удари този факс ама наистина ми помага. Преди да си легна взимам боята и започвам с методични движения да боядисвам обувките си. Най-интересното е че го правя на изключена техника - телевизори, радиа, ipod-и - всичко държа изключено и просто се наслаждавам на спокойствието. Дали не полудявам?

Гледайки статистиката на сайта, установих че има доста хора които си правят труда да ме четат(защо ли) и не ме познават, което пък ме навява на мисълта че трябва да ме упознаят, а една мъдра мисъл казва - ти си такъв какъвто са приятелите ти. Аз преиначавайки мисълта казвам: “Ти си такъв какъвто са интересите ти” което до някъде си зависи и от хората около теб но… Е има нещо от което не можах да се откажа и това е гледането на сериали. Просто съм някакъв маниак на тази тема, следях почти всичко ново, но на практика сега се ограничавам само с няколко:

Терминатор: Хрониките на Сара Конър (Terminator: The Sarah Connor Chronicles)

Старгейт: Атлантида (Stargate: Atlantis)

Лас Вегас (Las Vegas)

Криминални уравнения (Numb3rs)

Герои (Heroes)

След обикаляне из другите сериали се оказа че не си заслужават времето отделено за тях. Сред тези които спрях да следя са:

Бойна звезда: Галактика - някъде из третия сезон действието така се разми че ми стана ужасно безинтересен

Бягство от затвора - първия сезон беше толкова добър, втория толкова лош

Старгейт СГ-1 - просто свърши

Първата вълна - отдавна свършил,плюс това след втория сезон нещата ставт ужасно тъпи
Стар трек: Ентърпрайз - свърши, четвъртия сезон е тъп

Еврика - втория сезон нещо не можа да ме грабне, нещо му липсваше

Тъмния ангел - отдавна свършил иначе нелош за губене на времето

Розуел - свърши, леко глуповат но изгледах и 4та сезона поради липса какво да правя по въпросното време когато го гледах

Ще продължа с постовете във блога от типа: “Кои неща правя” и така надявайки се след време по интереси ще си намеря нови познати с които да ме опознават хората ;).