Дневника на Жоро

Жалко или не, последния ми спомен за въпросния триъгълен шоколад датира от ранното ми детство може би 88 или 89 година когато дядо ми се върна от Швейцария и донесе много различни "западни" шоколади. После по различни причини не ми се беше отдало да го опитам и дори бях забравил вкуса като в спомените ми беше останало това че шоколадчето е много ценно и "западно". Точно така "западно", просто нямам друго определение - може би хората живели по-дълго под този режим биха ме разбрали, не знам. Та онзи ден влизам в магазина долу и гледам една огромна триъгълна кутия която познах веднага - Toblerone. Бях я виждал и друг път разбира се, в големите магазини, обаче в този момент, нещо прищрака в главата ми(връхлетяха ме спомени и т.н. и т.н.) и реших да се сдобия с шоколадовото удоволствие. Казвам му аз на продавача: "Искам един Toblerone че не съм ял от дете, забравил съм му вкуса". Той ме погледна, усмихна се и вика: "Абе не знам за тебе и аз се вдетених защото изядах първия който докараха". И така даде ми от по-големите(е такива виждах за първи път) 400-грамови опаковки. Отне ми 3 дни да го изям, защото аз принципно и сладко не обичам много много, но се жертвах заради останалите ми от детството спомени…